Ако ли някой не послуша думите ни в това послание, забележете го и не се сношавайте с него, за да се засрами;
Ако ли някой не послуша думите ни в това послание, забележете го и не се сношавайте с него, за да се засрами;
От Матея свето Евангелие – глава 18 – стих 17
ако ли пък не послуша тях, обади на църквата; но, ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
„Ако ли някой не послуша думите ни в това послание, забележете го“
Някои са чели „нашето слово“ (λόγῳ ἡμῶν), с буквата η, и затова са разбирали думите така: ако някой не послуша моето, Павловото слово, изречено чрез това послание, забележете такъв човек и се отнасяйте към него като към отлъчен.
А свети Йоан е чел „вашето“ (ὑμῶν) и е обяснил това място така: ако някой не послуша нас, които му говорим онова, на което вие сте се научили чрез това мое послание.
„и не се сношавайте с него, за да се засрами;“
Виждаш ли каква е ползата от това, че той ще бъде отлъчен? Именно засрамването му. Защото, ако самото отстраняване от общението е нещо срамно, още по-срамно ще бъде, ако след отлъчването другите продължат да му дават милостиня.
В древността отлъчването се смятало за голямо наказание, но днес вече не се възприема като такова. Защото, ако е трябвало да се отстраняват от човек само защото не върши нищо, колко повече трябва да се отстраняват от други, които вършат по-тежки прегрешения.