Тъй като умът ни се намира в непрестанно движение, когато не го занимаваме с полезни дела, той се отдава на непотребни занимания. Както беше казано и по-горе, човек започва да разузнава как живеят другите, а оттам преминава към клюки, празнословие и пустословие. И тъй, трябва да се трудим, като работим със собствените си ръце. Не бива да проси милостиня и онзи, който, макар да има сили да работи, се отдава на безделие. Ще кажеш: „Аз се моля и постя“. Но...
Тъй като умът ни се намира в непрестанно движение, когато не го занимаваме с полезни дела, той се отдава на непотребни занимания. Както беше казано и по-горе, човек започва да разузнава как живеят другите, а оттам преминава към клюки, празнословие и пустословие.
И тъй, трябва да се трудим, като работим със собствените си ръце. Не бива да проси милостиня и онзи, който, макар да има сили да работи, се отдава на безделие.
Ще кажеш: „Аз се моля и постя“. Но това не е труд на ръцете. Можеш и наред с молитвата и поста да се занимаваш с ръчен труд. А ако проявяваш небрежност към това, подлежиш на осъждане като човек, който обича безделието.
Някой ще възрази: „Защо тогава онзи, който поучава другите, не е принуждаван да работи?“. Защото той има по-важен и по-труден труд, който не му позволява да се занимава с ръчна работа. А върху тебе, като обикновен човек, не лежи подобно задължение и затова съгрешаваш, когато пренебрегваш труда.
„Слушаме“ показва, че до апостола „неотдавна“ са достигнали сведения от Солун, че някои “постъпват безчинно”. Погрешните очаквания относно Парусията на Христос (Второто пришествие) вероятно са породили значителен брой „идейни“ безделници, които, опирайки се на „есхатологическата суматоха“, не вършат нищо, изоставят нормалния начин на живот и, може би неумишлено, се превръщат в икономическо бреме за солунската община, като се месят навсякъде и със своята непоискана намеса нарушават реда в живота на другите (περιεργαζομένους – в този стих има игра на думи:...
„Слушаме“ показва, че до апостола „неотдавна“ са достигнали сведения от Солун, че някои “постъпват безчинно”. Погрешните очаквания относно Парусията на Христос (Второто пришествие) вероятно са породили значителен брой „идейни“ безделници, които, опирайки се на „есхатологическата суматоха“, не вършат нищо, изоставят нормалния начин на живот и, може би неумишлено, се превръщат в икономическо бреме за солунската община, като се месят навсякъде и със своята непоискана намеса нарушават реда в живота на другите (περιεργαζομένους – в този стих има игра на думи: μηδὲν ἐργαζομένους, ἀλλὰ περιεργαζομένους). Цялата им енергия отива за празно вълнение по повод неоснователните очаквания за „скорошния“ край на земния порядък.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
Тъй като умът ни се намира в непрестанно движение, когато не го занимаваме с полезни дела, той се отдава на непотребни занимания. Както беше казано и по-горе, човек започва да разузнава как живеят другите, а оттам преминава към клюки, празнословие и пустословие.
И тъй, трябва да се трудим, като работим със собствените си ръце. Не бива да проси милостиня и онзи, който, макар да има сили да работи, се отдава на безделие.
Ще кажеш: „Аз се моля и постя“. Но това не е труд на ръцете. Можеш и наред с молитвата и поста да се занимаваш с ръчен труд. А ако проявяваш небрежност към това, подлежиш на осъждане като човек, който обича безделието.
Някой ще възрази: „Защо тогава онзи, който поучава другите, не е принуждаван да работи?“. Защото той има по-важен и по-труден труд, който не му позволява да се занимава с ръчна работа. А върху тебе, като обикновен човек, не лежи подобно задължение и затова съгрешаваш, когато пренебрегваш труда.