След като апостол Петър доказва неизбежността на края на света и то именно чрез огън, той преминава към въпроса за времето на този край, за да опровергае лъжливото учение на „подигравачите“, които твърдят, че Господното обещание за пришествието се е провалило и че всичко си остава по старому. В отговор на това, апостолът, в съгласие с учението на самия Христос (Марк 13:32), признава, че времето на края на света е тайна на Божието всеведение и промисъл. Но за укрепване на вярата...
След като апостол Петър доказва неизбежността на края на света и то именно чрез огън, той преминава към въпроса за времето на този край, за да опровергае лъжливото учение на „подигравачите“, които твърдят, че Господното обещание за пришествието се е провалило и че всичко си остава по старому. В отговор на това, апостолът, в съгласие с учението на самия Христос (Марк 13:32), признава, че времето на края на света е тайна на Божието всеведение и промисъл. Но за укрепване на вярата и за назидание на вярващите, той изтъква две важни истини: първото, че по думите на псалмопевеца (Пс. 89:4), които той цитира в разширена форма, всички човешки измервания на времето са несъществени пред лицето на Вечния Бог – за Него един ден и хиляда години са равни (ст. 8); и второ, следователно не може да се говори за някакво забавяне от страна на Господа (ст. 9), понеже Той отлага с определена цел – поради дълготърпението Си, защото иска всички да се покаят и никой да не загине, включително и самите „подигравачи“. Забележително е, че апостолът смирено включва и себе си сред онези, които се нуждаят от Божието дълготърпение.
На базата на думите в стих 8, някои хилиасти (учители, вярващи в настъпването на хилядагодишно земно царство) стигат до заключението, че съществува пропорция между дните на сътворението и хилядолетията на историята на света, и така определят 7000-та година от сътворението (1492 г. сл. Хр.) като година на края. Но както това очакване не се сбъдва, така и всеки друг опит за изчисление е напразен. Защото думите на псалмопевеца и апостола не бива да се разбират в буквален, математически смисъл. Напротив, сам Господ е казал ясно, че „за оня ден и час никой не знае – нито ангелите небесни, нито Синът, а само Отец“ (Мат. 24:36; срв. Марк 13:32).
Проф. А. П. Лопухин
След като апостол Петър доказва неизбежността на края на света и то именно чрез огън, той преминава към въпроса за времето на този край, за да опровергае лъжливото учение на „подигравачите“, които твърдят, че Господното обещание за пришествието се е провалило и че всичко си остава по старому. В отговор на това, апостолът, в съгласие с учението на самия Христос (Марк 13:32), признава, че времето на края на света е тайна на Божието всеведение и промисъл. Но за укрепване на вярата и за назидание на вярващите, той изтъква две важни истини: първото, че по думите на псалмопевеца (Пс. 89:4), които той цитира в разширена форма, всички човешки измервания на времето са несъществени пред лицето на Вечния Бог – за Него един ден и хиляда години са равни (ст. 8); и второ, следователно не може да се говори за някакво забавяне от страна на Господа (ст. 9), понеже Той отлага с определена цел – поради дълготърпението Си, защото иска всички да се покаят и никой да не загине, включително и самите „подигравачи“. Забележително е, че апостолът смирено включва и себе си сред онези, които се нуждаят от Божието дълготърпение.
На базата на думите в стих 8, някои хилиасти (учители, вярващи в настъпването на хилядагодишно земно царство) стигат до заключението, че съществува пропорция между дните на сътворението и хилядолетията на историята на света, и така определят 7000-та година от сътворението (1492 г. сл. Хр.) като година на края. Но както това очакване не се сбъдва, така и всеки друг опит за изчисление е напразен. Защото думите на псалмопевеца и апостола не бива да се разбират в буквален, математически смисъл. Напротив, сам Господ е казал ясно, че „за оня ден и час никой не знае – нито ангелите небесни, нито Синът, а само Отец“ (Мат. 24:36; срв. Марк 13:32).