и казват: де е обещанието за Неговото пришествие? Защото, откак бащите ни починаха, всичко си стои тъй, както от начало на творението.
и казват: де е обещанието за Неговото пришествие? Защото, откак бащите ни починаха, всичко си стои тъй, както от начало на творението.
Книга на пророк Исаия – глава 5 – стих 19
които казват: нека Той побърза и ускори делото Си, за да видим, и нека се приближи и се изпълни решението на Светия Израилев, за да узнаем!
Книга на пророк Иезекииля – глава 12 – стих 22
сине човешки! каква е тая поговорка у вас, в Израилевата земя: "много дни ще минат, и всяко пророческо видение ще изчезне"?
Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 15 – стих 12
И ако за Христа се проповядва, че е възкръснал от мъртви, то как някои помежду вас казват, че нямало възкресение на мъртви?
Проф. А. П. Лопухин
За много християни от апостолската епоха било характерно очакването на близкото Второ Пришествие (парусия) (вж. Иак. 5:8; 1 Петр. 4:7). Известно е например, че в Солунската църква вярващите очаквали скорошното пришествие на Господа и скърбели за онези, които няма да доживеят до настъпването на деня Господен (1 Сол. 4:13 и следв.), поради което апостол Павел трябваше изрично да утешава смутените вярващи (2 Сол. 2:1 и следв.).
И тогава, срещу тази жива надежда, която често преминавала разумната граница, се изправяли някои лъжеучители, с разпуснат нравствен живот, които искали всячески да отстранят дори мисълта, че ще има Божи съд, и изтъквали като аргумент натуралистичното съображение за непоклатимостта на световния ред, както и на пръв поглед неизпълненото обещание за парусията (възможно е да се е намеквало за есхатологическата беседа на Господа, Мат. 24).
„Които живеят страстно според своите похоти, като виждат, че някои се боят от Господното пришествие, за което и Сам Господ предизвести чрез някои боговдъхновени мъже, се ужасяват от нечистия си живот, и понеже предсказанието не се изпълнява веднага, но заради спасението на вписаните в книгата на спасените е даден промеждутък, – те безсрамно нападат вярващите и се подиграват с тях“ (блаж. Теофилакт).