Освен това имаме по-достоверно нещо – пророческото слово, на което, добре правите, че давате внимание, като на светило, което свети на тъмно място, докле се ден развидели и зорница изгрее в сърцата ви,
Освен това имаме по-достоверно нещо – пророческото слово, на което, добре правите, че давате внимание, като на светило, което свети на тъмно място, докле се ден развидели и зорница изгрее в сърцата ви,
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
Апостол Петър, както и в Първото си послание (1 Петр. 1:10–12), дава дълбоко и точно разяснение на библейското понятие за истинско пророчество. На първо място той нарича пророческото слово (ст. 19) βεβαιότερον — славянски: „известнейшее“, тоест, по-убедително, достоверно, бидейки по-ранно, а после оправдано и потвърдено чрез събитията в Новия Завет.
Както сам Христос след Възкресението Си се позовал на Моисей и на всички пророци, за да обясни, че Той е трябвало да пострада, да умре, да възкръсне и да влезе в славата Си, така и апостол Петър вижда доказателство за славата и величието на Христос не само в събитието на Преображението (ст. 16–18), но и в „по-достоверното пророческо слово“, което той сравнява със светилник, сияещ в тъмно място. С това подчертава водещата и животворна роля на Божието слово в живота на човечеството, потънало в грях.
Както казва блажени Теофилакт: „Като внимавате в казаното от пророците, няма да бъдете подведени във вашата надежда. Защото в свое време пророчествата ще се изпълнят чрез делата, които апостолът нарича ‘ден’ — продължавайки образния език, тъй като току-що е говорил за светилник и тъмно място, т.е. нощ. Когато настъпи ‘денят’, т.е. сбъдването на събитията, тогава във вашите сърца ще изгрее ‘утринната звезда’, т.е. Христовото пришествие, предвъзвестено от пророците, което като истинска светлина ще озари душите ви“.