Макар читателите на посланието да познават добре и твърдо християнската истина (срв. 1Петр. 1:12; 5:12), апостол Петър, воден от своята пастирска загриженост, счита за свой дълг неуморно да им я напомня и да ги пробужда от духовна леност, в която те могат да изпаднат, особено като съзнава наближаващата си кончина, която или предчувства, или му е била изрично открита от Господа (срв. Йоан 21:18; 2 Тим. 4:6). Впечатляващ тук е възвишеният поглед на апостола, споделен и от други свещени автори...
Макар читателите на посланието да познават добре и твърдо християнската истина (срв. 1Петр. 1:12; 5:12), апостол Петър, воден от своята пастирска загриженост, счита за свой дълг неуморно да им я напомня и да ги пробужда от духовна леност, в която те могат да изпаднат, особено като съзнава наближаващата си кончина, която или предчувства, или му е била изрично открита от Господа (срв. Йоан 21:18; 2 Тим. 4:6).
Впечатляващ тук е възвишеният поглед на апостола, споделен и от други свещени автори на Стария и Новия Завет (Ис. 38:12; Прем. 9:15; 2Кор. 5:1), за безсмъртието на човешкия дух и смъртността на телесната му обвивка, наречена символично „шатра“ (σκῆνωμα). Смъртта той нарича „снемане“ (ἀπόθεσις) на тази шатра, а самия преход нарича „изход“ (ἔξοδος) на душата към небесния Отец (срв. Йоан 14:2а).
Проф. А. П. Лопухин
Макар читателите на посланието да познават добре и твърдо християнската истина (срв. 1Петр. 1:12; 5:12), апостол Петър, воден от своята пастирска загриженост, счита за свой дълг неуморно да им я напомня и да ги пробужда от духовна леност, в която те могат да изпаднат, особено като съзнава наближаващата си кончина, която или предчувства, или му е била изрично открита от Господа (срв. Йоан 21:18; 2 Тим. 4:6).
Впечатляващ тук е възвишеният поглед на апостола, споделен и от други свещени автори на Стария и Новия Завет (Ис. 38:12; Прем. 9:15; 2Кор. 5:1), за безсмъртието на човешкия дух и смъртността на телесната му обвивка, наречена символично „шатра“ (σκῆνωμα). Смъртта той нарича „снемане“ (ἀπόθεσις) на тази шатра, а самия преход нарича „изход“ (ἔξοδος) на душата към небесния Отец (срв. Йоан 14:2а).