Втора книга Макавейска – глава 14 – стих 45

Дишайки още и пламнал от негодуване, без да гледа кръвта, която се лееше като ручей, и тежките рани, той стана и, като потърча през тълпата народ, спря се на една стръмна скала.

Няма тълкувания.

Няма посочени паралелни места.