И, за да се не превъзнасям с премногото откровения, даде ми се жило в плътта ангел сатанин, да ме бие по лицето, за да се не превъзнасям.
И, за да се не превъзнасям с премногото откровения, даде ми се жило в плътта ангел сатанин, да ме бие по лицето, за да се не превъзнасям.
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
Откровенията, които Павел получил, били толкова необикновени, че можели да го доведат до гордост. Затова, за да бъде предпазен от превъзнасяне, Бог допуснал да му бъде изпратено страдание – болест, която често му напомняла, че той е слаб и немощен човек. Тази болест апостолът нарича „жило в плътта“ и „ангел сатанин“.
Първият израз (σκόλοψ τῇ σαρκί) означава остър трънен бодил, който се е забил дълбоко в плътта, а не само повърхностно под кожата (срв. Иез. 28:24). С този образ апостолът обозначава едно много болезнено и постоянно страдание. Вторият израз (ἄγγελος σατανᾶ) посочва своеобразен „служител на сатаната“, който по Божие допущение бил даден на апостола като постоянно съпътстващо го изпитание. Този „ангел сатанин“ трябвало да го „бие“, т.е. да го поразява, да му нанася тежки удари и по този начин да го измъчва.
Това страдание постоянно съпътствало апостола, както се вижда от думите му, че той молил Бога да го „отстрани“ (ст. 8). Най-вероятно става дума за някаква болест, макар че апостолът не уточнява каква точно е тя, очевидно защото тя била известна на читателите му. Несъмнено е, че не става дума за вътрешно душевно състояние, а за нещо външно и видимо, което коринтяните могли да наблюдават. Иначе апостолът не би използвал такъв силен израз като „удря с юмруци“.
Затова тук не може да се виждат нито плътски изкушения (както предполага блаж. Йероним), нито преследвания от страна на противници (както смята Йоан Златоуст), нито мъчителни спомени за предишния живот. Съществува и мнението, че става дума за гоненията и телесните страдания, които апостолът понякога понасял от своите преследвачи. Но за тези гонения той вече говори в единадесета глава, а тук очевидно има предвид нещо друго. Поради това най-вероятно става дума за постоянно мъчеща апостола болест.
Относно естеството на тази болест са изказани различни предположения. Някои смятат, че става дума за епилепсия; други – за гнойно възпаление на очите, което често се възобновявало; трети предполагат периодични пристъпи на неврастения. Първото мнение трудно може да се приеме, защото пристъпите на епилепсия обикновено не оставят съзнателен спомен у страдащия, докато Павел говори за своето страдание като за мъчителни удари, които ясно усещал. Болестта на очите също не изглежда напълно убедителна, тъй като апостолът представя страданието си като внезапно и силно поразяване.
Поради това най-вероятно е предположението, че апостолът има предвид остри пристъпи на тежко нервно страдание, които неочаквано го правели безсилен и изтощен – именно в моменти, когато трябвало да се яви като публичен проповедник на Евангелието.
Тази болест била дадена на апостола в определен момент (ἐδόθη – аорист, който обозначава конкретно събитие в миналото), вероятно по времето, когато той започнал да се удостоява с извънредни откровения от Бога. Апостолът я нарича „ангел сатанин“ или в по-общ смисъл – нещо, което стои като преграда по пътя му (в такъв смисъл Христос нарича апостол Петър „сатана“ – срв. Мат. 16:23), или като действие на дявола, който причинява телесни страдания на хората (срв. Мат. 12:22 и сл.; Иов 1:6 и сл.).