Защото, когато дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакъв покой; отвред бяхме в утеснение: отвън – нападения, отвътре – страхове.
Защото, когато дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакъв покой; отвред бяхме в утеснение: отвън – нападения, отвътре – страхове.
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
Тук апостолът възобновява прекъснатата (вж. 2 Кор. 2:12) реч за онова душевно състояние, в което се е намирал преди пристигането на Тит при него. Когато бил в Македония, отвсякъде го обкръжавали опасности. Затова идването на Тит било особено навременно.
„страхове“. Апостолът не се страхувал за себе си, а за вярващите, които гоненията могли да отклонят от пътя на вярата.