И тъй, възлюбени, имайки такива обещания, нека се очистим от всяка сквернота на плътта и на духа, като вършим свети дела със страх Божий.
И тъй, възлюбени, имайки такива обещания, нека се очистим от всяка сквернота на плътта и на духа, като вършим свети дела със страх Божий.
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
„обещания“ – виж стихове 17 и 18 от 6 глава.
„сквернота на плътта и на духа“ (μολυσμοῦ, букв. нечистота, замърсяване) – т.е. грубите пороци, които оскверняват самото ни тяло, и от по-изтънчените грехове, които се проявяват в душевния ни живот.
„Като вършим свети дела“ (ἐπιτελοῦντες ἁγιωσύνην) – по-точно: “вършейки (своето) освещение”, което в кръщението едва започва и трябва да продължава през целия ни живот.
„в страх Божий“. Още в Стария Завет е казано, че страхът Божий е начало на мъдростта (Притч. 1:7). И на християнина, който се освещава, е необходима голяма мъдрост. Ясно е защо апостолът тук говори за страх Божий. Коринтяните биха могли да забравят за него, ако виждат в Бога само Отец, и така биха се лишили от опора за своята дейност по пътя на нравственото усъвършенстване.