за непознати, а сме добре познати; смятат ни за умиращи, а ето, живи сме; наказват ни, ала не могат ни умъртви;
за непознати, а сме добре познати; смятат ни за умиращи, а ето, живи сме; наказват ни, ала не могат ни умъртви;
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
В този стих апостол Павел продължава поредицата от парадоксални противопоставяния, чрез които описва истинската същност на апостолското служение. Той показва как служителят на Христос често изглежда едно в очите на света, а в действителност е нещо съвсем друго пред Бога. Мнозина го смятали за човек, който не заслужава известността, към която се стреми („ние сме неизвестни“), а всъщност той бил добре познат в местата, където проповядвал. Много пъти Павел бил на прага на смъртта. Но въпреки това той остава жив, защото Бог пази живота му, за да продължи служението си.