В този стих апостолът казва, че е необходимо човек да бъде верен на цялото Христово учение, използвайки както отрицателно твърдение: „всеки, който престъпва Христовото учение и не пребъдва в него, няма Бога“ (срв. 1 Йоан 2:23), така и положително, утвърждавайки, че „който пребъдва в Христовото учение, той има и Отца, и Сина“ (срв. 1 Йоан 4:14–16).
„Пребъдва в Христовото, тоест евангелското учение онзи, който мисли според него, поучава, действа и съобразява с него целия си вътрешен и външен живот“ (блажени Теофилакт).
Проф. А. П. Лопухин
В този стих апостолът казва, че е необходимо човек да бъде верен на цялото Христово учение, използвайки както отрицателно твърдение: „всеки, който престъпва Христовото учение и не пребъдва в него, няма Бога“ (срв. 1 Йоан 2:23), така и положително, утвърждавайки, че „който пребъдва в Христовото учение, той има и Отца, и Сина“ (срв. 1 Йоан 4:14–16).
„Пребъдва в Христовото, тоест евангелското учение онзи, който мисли според него, поучава, действа и съобразява с него целия си вътрешен и външен живот“ (блажени Теофилакт).