Към кого са отправени тези стихове – към цялата солунска църква или само към презвитерите? Изразът τὸ φίλημα ἅγιον („свето целуване“) очевидно предполага лично общуване и непосредствена среща и затова би могъл да стесни обхвата на израза „всички братя“. Все пак по-убедително е да се приеме, че тези думи са отправени към цялата църковна общност. Изразът τὸ φίλημα ἅγιον тук едва ли обозначава вече установен литургичен чин на целуването. В посланията на апостола обаче подобно целуване, с добавеното определение „свето“,...
Към кого са отправени тези стихове – към цялата солунска църква или само към презвитерите? Изразът τὸ φίλημα ἅγιον („свето целуване“) очевидно предполага лично общуване и непосредствена среща и затова би могъл да стесни обхвата на израза „всички братя“. Все пак по-убедително е да се приеме, че тези думи са отправени към цялата църковна общност.
Изразът τὸ φίλημα ἅγιον тук едва ли обозначава вече установен литургичен чин на целуването. В посланията на апостола обаче подобно целуване, с добавеното определение „свето“, се среща многократно; вж. Рим. 16:16; 1 Кор. 16:20; 2 Кор. 13:12, както и 1 Петр. 5:14. Най-ранното ясно свидетелство за „целуването“ като елемент от литургичния чин се намира у св. Юстин Мъченик в неговата Първа апология (гл. 65).
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
Обърни внимание на смирението: дори Павел проси техните молитви.