та да се не смущава никой в тия скърби; защото сами знаете, че за това сме отредени.
та да се не смущава никой в тия скърби; защото сами знаете, че за това сме отредени.
Същността на тази мисия се състояла в това да утвърди солуняните и да ги насърчи във вярата, та никой от тях да не бъде отклонен от пътя на истината сред скърбите, които ги постигнали. За тези скърби апостолът вече им бил говорил по-рано.
Не разбира ли тук апостолът и онези скърби, които трябвало да настъпят преди идването на „деня Господен“?
Второ послание на св. ап. Павла до Тимотея – глава 3 – стих 12
Па и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
„та да се не смущава никой в тия скърби“
Апостолът посочва тук каква полза трябвало да им донесе укрепяването от страна на св. Тимотей. Това, казва, е, за да не изпадате в смущение, тоест да не падате духом и да не отслабвате поради моите изпитания. Защото дяволът, когато намери благоприятно време за изкушение, разколебава неукрепналите, като им напомня за предишния покой, та да се откажат от онова, което е станало причина за скърбите.
Някои пък казват, че σαίνεσθαι („да се колебая, смущавам“) е употребено вместо ταράττεσθαι („да се възбуждам, смущавам“), като метафора, взета от кучетата, които, когато се умилкват, махат с опашки.
„защото сами знаете, че за това сме отредени.“
Нека чуем, че на християните е отредено да скърбят, защото апостолът не е казал това само за апостолите. И тъй, щом сме отредени за това, какво необичайно има, ако изпитваме скърби? Затова трябва да оставаме невъзмутими не само от вече отминалите изпитания, но и пред бъдещите. Това още повече подобава на нас.