Първо послание на св. ап. Павла до Солуняни – глава 3 – стих 2

Такава била грижата на св. ап. Павел за неговите ученици, че когато самият той бил възпрепятстван от някакви затрудняващи обстоятелства, изпращал други да навестят учениците му. Така постъпил и тогава, като изпратил Тимотей. И говори за него с такава похвала не толкова за да възвеличи самия Тимотей, колкото за да окаже чест на солуняните, задето заради тях отклонил от делото на служението толкова необходимия в онзи момент „сътрудник в благовестието“.

„за да ви утвърди и утеши във вярата ви“

Тъй като солуняните се смущавали от това, че техният учител бил подлаган на изпитания, те се нуждаели от утвърждаване и утешение, за да не отстъпят от вярата. Защото немалко смущение за учениците причиняват изпитанията на учителя, както за войниците са раните на техния военачалник.

Тъй като вече не можел да понася раздялата, св. ап. Павел изпратил в Солун Тимотей, когото тук нарича „брат“ (вж. 2 Кор. 1:1; Кол. 1:1; Филим. 1:1), „служител Божий“ (1 Тим. 4:6; διάκονος τοῦ Θεοῦ — за разлика от δοῦλος означава служител по отношение на делото, което изпълнява) и „сътрудник“ в благовестието.

Всички тези определения са дадени на Тимотей не толкова за да се покаже колко голяма загуба е понесъл св. ап. Павел, изпращайки го в Солун, колкото за да се подчертае пред солуняните важността на неговата мисия (2 Кор. 8:18; Фил. 2:20).