които ни пречат да говорим на езичниците да се спасят, и с това винаги допълнят греховете си; но постигна ги гневът докрай.
които ни пречат да говорим на езичниците да се спасят, и с това винаги допълнят греховете си; но постигна ги гневът докрай.
Няма никакво основание тези думи да се отнасят към разрушаването на Иерусалим. Ако ставаше дума за това, позовавания на подобно извънредно събитие биха се срещали и на други места в посланието, а и тук то би било описано по-определено. Св. ап. Павел тук, тъй да се каже, разчита знаменията на времената и прозира предстоящата съдба на своите сънародници, които не са приели вярата в Иисус Христос.
Няма посочени паралелни места.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
Защото, ако спасението трябва да бъде проповядвано на цялата вселена, а те се противят на това, тогава те се явяват общи врагове на вселената. Само крайната завист е способна да пречи на общото спасение.
„и с това винаги допълнят греховете си“
Това, казва, те вършели и вършат: най-напред спрямо древните пророци, след това спрямо Христа, а накрая и спрямо нас — сякаш бързат да изпълнят докрай мярката на греховете си и да достигнат крайната им граница.
„но постигна ги гневът докрай.“
Тоест за тях вече няма да има онова, което е било преди: няма да има завръщане от плен и няма отново да завладеят своята земя, но Божият гняв ще остане върху тях докрай. Думата „гняв“ (ἡ ὀργή), употребена с определителен член, показва, че това е гневът, който те са заслужили и който е бил предопределен и предсказан. След като утешил солуняните, посочвайки им, че имат мнозина съучастници в изпитанията, сега ги утешава и с това, че техните притеснители ще бъдат наказани.