Първо послание на св. ап. Павла до Солуняни – глава 2 – стих 3

Солуняните много добре знаят това и знаят също, че учението на благовестниците не произхожда от заблуждение, в смисъл на самоизмама, нито от желание да се проповядва разпуснатост (ἀκαθαρσία), нито пък се основава на лукавство.

Това посочване на нечистотата (ἀκαθαρσία), или на „чувствеността“, като възможен източник на проповедта, е било особено важно предвид крайно безнравствените форми на служение на боговете, които нерядко били санкционирани от религиите на онова време. Такъв например бил мистериалният култ към Кабирите в самия Солун, съпровождан от грубо безнравствени обреди.

„Защото нашето учение не произхожда нито от заблуждение“

Тоест нашето учение не е измама. Защото онези, които мамят, не излагат себе си на опасности, а по-скоро се отдават на удоволствия; аз обаче изложих себе си на опасности. Оттук, следователно, е ясно, че моето учение не заблуждава и че не за човешки дела поемам върху себе си опасностите, а за божествени и неотменими истини.

„нито от нечисти подбуди“

Тоест аз не уча на нищо нечисто, както учат магьосниците и вълшебниците.

„нито от лукавство“

Нито пък от стремеж към смутове и преврати, както постъпват последователите на Тевда.