и непрестанно помним делото на вашата вяра, труда на вашата любов и търпението на надеждата ви у Господа нашего Иисуса Христа пред Бога и Отца нашего.
и непрестанно помним делото на вашата вяра, труда на вашата любов и търпението на надеждата ви у Господа нашего Иисуса Христа пред Бога и Отца нашего.
Деяния на светите Апостоли – глава 17 – стих 4
И някои от тях повярваха и се присъединиха към Павла и Сила, - голямо множество богобоязливи елини, а също и немалко видни жени.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
„и непрестанно помним“
Не само в молитвите, казва, ви споменавам, но и по всяко друго време. Това е доказателство за неговата пламенна любов.
„делото на вашата вяра“
Тоест вашата твърдост. Защото делото на вярата се състои в това човек да стои твърдо, а не само на думи да се хвали с вярата си.
„труда на вашата любов“
Какъв труд има в това да обичаш? Просто да обичаш – в това няма труд; но да обичаш истински – това е велик труд. Защото, ако някой понася всичко заради човека, когото обича, как това да не е труд? А солуняните действително претърпели много от любов към Павел, както може да се види от книгата Деяния на светите апостоли (Деян. 17:5).
„и търпението на надеждата ви у Господа нашего Иисуса Христа“
Много и продължителни изпитания, казва, сте понесли, и сте ги понесли, укрепявани от надеждата. Защото с пълна увереност вярвали в приготвените награди. Бог допуснал още в началото те да бъдат подложени на изпитания, за да не би някой да каже, че проповедта се утвърждава просто и чрез ласкателство, но за да стане явно, че тук е действало не човешко убеждаване, а Божията сила, която покорява душите.
„пред Бога и Отца нашего“
Това може да се разбира по два начина: или „непрестанно помним… пред Бога и Отца нашего“, или думите „делото на вашата вяра“ да се разбират като дело, което е пред Бога. Следователно не мислете, че се трудите напразно; напротив, всичко е пред Бога и Той ще въздаде наградата.