Като нравствен извод от целия разглеждан откъс (1Петр. 4:12–19), апостол Петър наставлява вярващите да се предадат напълно в ръцете на благата и премъдра Божия воля, когато преминават през страдания в живота си (срв. 1Петр. 4:17). Той призовава към такова упование, каквото сам Господ Иисус Христос показа на кръста, когато каза: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си“ (Лука 23:46). Но как трябва да предаваме себе си на Бога? „С добри дела“, отговаря блажени Теофилакт. А какво означава това? „Означава да се надяваме...
Като нравствен извод от целия разглеждан откъс (1Петр. 4:12–19), апостол Петър наставлява вярващите да се предадат напълно в ръцете на благата и премъдра Божия воля, когато преминават през страдания в живота си (срв. 1Петр. 4:17). Той призовава към такова упование, каквото сам Господ Иисус Христос показа на кръста, когато каза: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си“ (Лука 23:46).
Но как трябва да предаваме себе си на Бога? „С добри дела“, отговаря блажени Теофилакт. А какво означава това? „Означава да се надяваме на Бога със смиреномъдрие, да не придаваме прекалена важност на собствените си страдания, а напротив – колкото повече някой страда, толкова повече да счита себе си за недостоен и непотребен, казвайки на Господа: „Ти си праведен във всичко, що си сторил с нас“ (Дан. 3:27).“
Проф. А. П. Лопухин
Като нравствен извод от целия разглеждан откъс (1Петр. 4:12–19), апостол Петър наставлява вярващите да се предадат напълно в ръцете на благата и премъдра Божия воля, когато преминават през страдания в живота си (срв. 1Петр. 4:17). Той призовава към такова упование, каквото сам Господ Иисус Христос показа на кръста, когато каза: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си“ (Лука 23:46).
Но как трябва да предаваме себе си на Бога? „С добри дела“, отговаря блажени Теофилакт. А какво означава това? „Означава да се надяваме на Бога със смиреномъдрие, да не придаваме прекалена важност на собствените си страдания, а напротив – колкото повече някой страда, толкова повече да счита себе си за недостоен и непотребен, казвайки на Господа: „Ти си праведен във всичко, що си сторил с нас“ (Дан. 3:27).“