Това наставление служи, от една страна, да не могат езичниците да твърдят, че християнството подкопава обществения ред и е източник на безредици – понеже християните се покоряват „заради Господа“. От друга страна, то е и за назидание на самите вярващи. Някои биха казали: сам апостолът ни обещава небесно царство (1Пет. 1:4) и чрез това ни възвишава, а после ни смирява, подчинявайки ни на светски власти. Но ако някой се съмнява в това, нека знае, че тази заповед не е от...
Това наставление служи, от една страна, да не могат езичниците да твърдят, че християнството подкопава обществения ред и е източник на безредици – понеже християните се покоряват „заради Господа“. От друга страна, то е и за назидание на самите вярващи. Някои биха казали: сам апостолът ни обещава небесно царство (1Пет. 1:4) и чрез това ни възвишава, а после ни смирява, подчинявайки ни на светски власти. Но ако някой се съмнява в това, нека знае, че тази заповед не е от самия апостол, а от Господ. Апостолът прибавя и причините: първо – това е Божията воля; и второ – нашата покорност към властите свидетелства за нашето добро поведение и посрамва невярващите. Защото, когато ни обвиняват в гордост, а виждат нашето смирение и покорство там, където е редно, това ги изобличава още по-силно (блаж. Теофилакт).
Проф. А. П. Лопухин
Това наставление служи, от една страна, да не могат езичниците да твърдят, че християнството подкопава обществения ред и е източник на безредици – понеже християните се покоряват „заради Господа“. От друга страна, то е и за назидание на самите вярващи. Някои биха казали: сам апостолът ни обещава небесно царство (1Пет. 1:4) и чрез това ни възвишава, а после ни смирява, подчинявайки ни на светски власти. Но ако някой се съмнява в това, нека знае, че тази заповед не е от самия апостол, а от Господ. Апостолът прибавя и причините: първо – това е Божията воля; и второ – нашата покорност към властите свидетелства за нашето добро поведение и посрамва невярващите. Защото, когато ни обвиняват в гордост, а виждат нашето смирение и покорство там, където е редно, това ги изобличава още по-силно (блаж. Теофилакт).