И ако вие наричате Отец Тогова, Който нелицеприятно съди всекиго по делата, то със страх прекарвайте времето на вашето странствуване,
И ако вие наричате Отец Тогова, Който нелицеприятно съди всекиго по делата, то със страх прекарвайте времето на вашето странствуване,
Пета книга Моисеева – Второзаконие – глава 10 – стих 17
защото Господ, Бог ваш, е Бог на боговете и Господар на господарите, Бог велик, силен и страшен, Който не гледа на лице и не взема дарове,
Проф. А. П. Лопухин
Като нова и силна подбуда за свят живот апостолът посочва синовните отношения на читателите и всички християни към Бога, а след това – тяхното изкупване чрез безценната и пречиста Кръв на Иисус Христос. Синовните отношения към Бога (срв. Мат. 5:48) изискват от християните особено благоговеен страх Божий (срв. Фил. 2:12).
„Писанието прави разлика между два вида страх: първоначален и съвършен. Първоначалният страх, който е и основен, се състои в това, че някой се обръща към честен живот поради боязън от отговорност за делата си, а съвършеният – в това, че някой, от съвършена любов към своя възлюбен до ревност приятел, се бои да не остане в дълг пред него в каквото и да е, което изисква силната любов… В този съвършен страх апостол Петър убеждава да живеят онези, които го слушат, и казва: по неизразимото милосърдие на Създателя Бога вие сте приети за Негови деца; затова нека този страх бъде винаги с вас, защото вие сте станали такива поради любовта на вашия Творец, а не поради собствените си дела“ (блаж. Теофилакт).
Чувството за страх Божий у читателите апостолът засилва чрез напомняне, че земният им живот е време на странстване (τῆς παροικίας), което напълно съответства на тяхното определяне като „странници и пришълци“ (1 Петр. 2:11).