„Както в Адам…“ Мисълта, изразена дотук в по-общ вид, сега се свързва конкретно с личностите на Адам и Иисус Христос. „В Адам – в Христа“. С тази смяна на предлога „чрез“ (διά в ст. 21) с предлога „в“ (ἐν) апостолът подчертава дълбоката, жизнена връзка между човечеството, от една страна, и Адам и Христос, от друга. Той сякаш казва: ако всички умират чрез Адам, то това е защото всички са заразени в него като в свой прародител със смъртта. А ако...
„Както в Адам…“ Мисълта, изразена дотук в по-общ вид, сега се свързва конкретно с личностите на Адам и Иисус Христос.
„В Адам – в Христа“. С тази смяна на предлога „чрез“ (διά в ст. 21) с предлога „в“ (ἐν) апостолът подчертава дълбоката, жизнена връзка между човечеството, от една страна, и Адам и Христос, от друга. Той сякаш казва: ако всички умират чрез Адам, то това е защото всички са заразени в него като в свой прародител със смъртта. А ако всички чрез Христос ще бъдат възкресени за живот, то е защото в Него се намира силата, чрез която те се оправдават и чрез общението си с Него някога ще бъдат пробудени за нов живот.
„Всички“. Някои смятат, че тук се говори за действително всеобщо спасение и възстановяване, но такова разбиране противоречи на учението на целия Нов Завет (срв. Мат. 12:32; 25:46; Марк 9:48; 14:21; 2 Сол. 1:9; Фил. 3:19). Други ограничават това пророчество само до вярващите в Христа, но подобно стесняване на смисъла на думата „всички“ („в Христа ще оживеят“) е произволно. Освен това така се нарушава и самото сравнение между делото на Адам и делото на Христос: Адам води всички към смърт, а Христос само „мнозина“?
Затова е по-добре да се приеме мнението на св. Йоан Златоуст, според което думата „всички“ и в двата случая има един и същ обхват. И у апостол Йоан Христос е представен като причина за възкресението както на праведните, така и на грешните (Иоан 5:28 и сл.). Ако апостол Павел тук употребява думата „оживяват“ (ζωοποιεῖν) и за грешниците – дума, която по-често се отнася за възкресението на праведните, то той я използва в по-общ смисъл: възкресение изобщо, както и в ст. 19 думата „живот“ (ζωή) означава просто земното съществуване като такова.
Проф. А. П. Лопухин
„Както в Адам…“ Мисълта, изразена дотук в по-общ вид, сега се свързва конкретно с личностите на Адам и Иисус Христос.
„В Адам – в Христа“. С тази смяна на предлога „чрез“ (διά в ст. 21) с предлога „в“ (ἐν) апостолът подчертава дълбоката, жизнена връзка между човечеството, от една страна, и Адам и Христос, от друга. Той сякаш казва: ако всички умират чрез Адам, то това е защото всички са заразени в него като в свой прародител със смъртта. А ако всички чрез Христос ще бъдат възкресени за живот, то е защото в Него се намира силата, чрез която те се оправдават и чрез общението си с Него някога ще бъдат пробудени за нов живот.
„Всички“. Някои смятат, че тук се говори за действително всеобщо спасение и възстановяване, но такова разбиране противоречи на учението на целия Нов Завет (срв. Мат. 12:32; 25:46; Марк 9:48; 14:21; 2 Сол. 1:9; Фил. 3:19). Други ограничават това пророчество само до вярващите в Христа, но подобно стесняване на смисъла на думата „всички“ („в Христа ще оживеят“) е произволно. Освен това така се нарушава и самото сравнение между делото на Адам и делото на Христос: Адам води всички към смърт, а Христос само „мнозина“?
Затова е по-добре да се приеме мнението на св. Йоан Златоуст, според което думата „всички“ и в двата случая има един и същ обхват. И у апостол Йоан Христос е представен като причина за възкресението както на праведните, така и на грешните (Иоан 5:28 и сл.). Ако апостол Павел тук употребява думата „оживяват“ (ζωοποιεῖν) и за грешниците – дума, която по-често се отнася за възкресението на праведните, то той я използва в по-общ смисъл: възкресение изобщо, както и в ст. 19 думата „живот“ (ζωή) означава просто земното съществуване като такова.