Напомням ви, братя, Евангелието, което ви благовестих, което и приехте и в което стоите;
Напомням ви, братя, Евангелието, което ви благовестих, което и приехте и в което стоите;
Послание на св. ап. Павла до Галатяни – глава 1 – стих 11
Известявам ви, братя, че Евангелието, което аз благовестих, не е човешко,
Проф. А. П. Лопухин
От църковните, нравствените и литургичните въпроси апостолът сега преминава към догматическия въпрос – за възкресението на мъртвите. Много е вероятно съмнението във възкресението на мъртвите да е възникнало сред някои коринтяни (ст. 12) под влиянието на Платоновия възглед за материята изобщо (ὕλη) като източник на физическото и нравственото зло и за тялото в частност като греховно начало в човешката природа. Само с това схващане може да се обясни защо на гърците бъдещото възстановяване или възкресение на тялото е изглеждало напълно нежелателно. Възможно е коринтските лъжеучители, които отричали бъдещото възкресение, подобно на по-късните еретици (2 Тим. 2:18), да са казвали, че „възкресението вече е станало“, разбирайки под възкресение духовното обновяване на човечеството чрез благодатта на изкуплението.
В противовес на тези лъжеучители апостолът най-напред доказва, че възкресението на мъртвите е основата на цялото изкупление. Първо подчертава факта на Христовото възкресение, върху което стъпва надеждата за нашето собствено възкресение (1–11). След това той разяснява, че отричането на възкресението на мъртвите неизбежно води до отричане на Христовото възкресение, а заедно с това и до отричане истинността на апостолското свидетелство и на цялото християнство (12–19). И обратно, вярата във възкресението на мъртвите, тясно свързана с вярата във възкресението на Христос, е основата, върху която се изграждат всички надежди на християнина (20–28).
В допълнение към казаното апостолът се спира и върху някои други последици, до които води отричането на бъдещото възкресение. Тогава става напълно безсмислено „кръщението за мъртвите“, както и смъртта за Христос. Напротив, животът в наслаждения се оказва единственият логически изход от подобно отрицание (29–34).
“Напомням ви”. По-точно: „обръщам вниманието ви“ (γνωρίζω). Апостолът вече им е „благовестил“ Евангелието, но им го е предложил само като исторически факт. Сега обаче той иска подробно да им изясни значението на този факт.