Този стих не може да се тълкува изолирано, а е част от по-широкия раздел от 26–40 стихове, където апостол Павел урежда реда в богослужебното събрание. Основният принцип в цялата глава е един: „Всичко да става за назидание“ и „с благоприличие и ред“. Следователно тук не става дума за обща оценка на жената, а за конкретно поведение в конкретна богослужебна ситуация. Гръцкият глагол λαλεῖν („да говори“) в този контекст не означава всякакъв вид говорене, а публични изказвания, въпроси и реплики, обсъждания по време на богослужебното пророчество и...
Този стих не може да се тълкува изолирано, а е част от по-широкия раздел от 26–40 стихове, където апостол Павел урежда реда в богослужебното събрание. Основният принцип в цялата глава е един: „Всичко да става за назидание“ и „с благоприличие и ред“. Следователно тук не става дума за обща оценка на жената, а за конкретно поведение в конкретна богослужебна ситуация.
Гръцкият глагол λαλεῖν („да говори“) в този контекст не означава всякакъв вид говорене, а публични изказвания, въпроси и реплики, обсъждания по време на богослужебното пророчество и разсъждение.
Контекстът показва, че апостол Павел има предвид прекъсващо, неуместно говорене, което нарушава реда в събранието, особено в момента на пророчестване и „разсъждаване“ (ст. 29).
“Ако искат да научат нещо” показва, че осъдително е не желанието да се научи истината, а начинът, по който то се проявява.
Проф. А. П. Лопухин
Този стих не може да се тълкува изолирано, а е част от по-широкия раздел от 26–40 стихове, където апостол Павел урежда реда в богослужебното събрание. Основният принцип в цялата глава е един: „Всичко да става за назидание“ и „с благоприличие и ред“. Следователно тук не става дума за обща оценка на жената, а за конкретно поведение в конкретна богослужебна ситуация.
Гръцкият глагол λαλεῖν („да говори“) в този контекст не означава всякакъв вид говорене, а публични изказвания, въпроси и реплики, обсъждания по време на богослужебното пророчество и разсъждение.
Контекстът показва, че апостол Павел има предвид прекъсващо, неуместно говорене, което нарушава реда в събранието, особено в момента на пророчестване и „разсъждаване“ (ст. 29).
“Ако искат да научат нещо” показва, че осъдително е не желанието да се научи истината, а начинът, по който то се проявява.