Затова езиците са белег не за повярвалите, а за неповярвалите; пророчеството пък не е за неповярвалите, а за повярвалите.
Затова езиците са белег не за повярвалите, а за неповярвалите; пророчеството пък не е за неповярвалите, а за повярвалите.
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
От приведеното пророчество на пророк Исаия апостолът прави извода: „езиците са белег за неповярвалите“. Бог говори на невярващите по такъв начин, за да покаже, че се гневи заради тяхното неверие в ясно изложеното Му откровение. По същия начин и Господ Иисус Христос, след като юдеите не се вслушаха в Неговата проста и разбираема проповед за Царството Небесно (каквато е, например, Нагорната проповед), започна да им говори чрез притчи, които за тях бяха неразбираеми (Мат. 13:11 и сл.).
„А пророчеството пък не е за неповярвалите“.
Съгласно построението на първата половина на стиха и тук след думите „пророчеството пък“ трябва да се добави: „е знамение“. Само че пророчеството е знамение от друг род, различно от дара на езиците. Ако първият служи като знамение на Божия гняв, то второто е знамение на Божието милосърдие към хората, които вече са започнали да вярват (τοῖ πιστεύουσιν), но които се нуждаят от духовно укрепване, за да се утвърдят във вярата си.