Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава – лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат.
Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава – лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат.
Послание на св. ап. Павла до Филипини – глава 3 – стих 12
Казвам тъй, не защото вече достигнах, или че се усъвършенствувах, но се стремя, дано постигна това, за което бях застигнат от Христа Иисуса.
Второ послание на св. ап. Павла до Тимотея – глава 2 – стих 19
Но Божията твърда основа стои непоколебимо, имайки тоя печат: "позна Господ Своите"; и: "да отстъпи от неправдата всеки, който произнася името Господне".
Проф. А. П. Лопухин
Апостолът обяснява сравнението, използвано в 11-и стих, като казва, че в настоящия живот ние възприемаме божественото само в отражение, подобно на това как виждаме лицето си в огледало. Тук трябва да имаме предвид, че нашите огледала днес отразяват ясно, докато в древността отражението е било неясно, защото огледалата са били изработвани от метал. Изразът δι’ ἐσόπτρου означава „през огледало“, „в огледало“.
„смътно“ (ἐν αἰνίγματι) означава: в смътни, неясни очертания, които дават само приблизителна представа за нещата. Това определение се отнася най-вече до дара на пророчеството. Божият Дух пораждал в душата на пророка образи и картини, чрез които се изразявала божествената мисъл. За да ги разбере, пророкът е трябвало да съсредоточи върху тях цялата си духовна сила (срв. 1 Петр. 1:10 и сл.). Това тълкуване се потвърждава и от сходството между използвания от апостола израз и думите от книгата Числа за Моисей, на когото Бог се откривал явно (ἐν εἴδει), а не в неясни образи, не „в гатанки“ (δι’ αἰνιγμάτων – Чис. 12:6–8).
„Сега зная донейде.“ Тези думи се отнасят непосредствено до дара на знанието. Вместо „зная“ по-точно е да се каже „познавам“ (γινώσκω), което подчертава постепенността и трудността в постигането на познание за божествените неща.
„А тогава ще позная.“ Използваният тук глагол (ἐπιγνώσομαι) обозначава вече напълно придобито познание.
„Както и аз бидох познат.“ Апостолът приравнява дори това бъдещо познание за Бога с онова, което Бог има за нас: то ще бъде непосредствено и напълно ясно. Разбира се, пълно тъждество между нашето познание и Божието не може да има (св. Йоан Златоуст).