Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото.
Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото.
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
Апостолът разяснява чрез сравнение защо несъвършеното трябва да отстъпи място на съвършеното. Както расте човекът, така израства и Църквата. И в единия, и в другия случай действа един и същ закон на развитие и преобразяване. Щом се развият способностите за по-висша форма на дейност, предишното отпада от само себе си.
В изразите „говорех“, „мислех“ и „разсъждавах“ апостолът прави намек за трите споменати по-горе дара: дара на езиците („говорех“), дара на пророчеството („мислех“ – по-точно: чувствах, бях устремен, φρονεῖν) и дара на знанието („разсъждавах“). Дарът на езиците се уподобява на първото бърборене на младенеца, който чрез него изразява радостта, вдъхновена от самото усещане, че живее. Дарът на пророчеството, който насочва погледа към далечното бъдеще, съответства на пламенния стремеж на отрока, който мечтае за бъдещето като за време на радост и щастие. Накрая, дарът на познанието, който се стреми да проникне в божествената истина, отговаря на наивните представи на детето за външния свят.
„Оставих младенческото.“ Както юношата с известна гордост се отрича от своите детски възгледи, така зрелият човек с чувство на вътрешно удовлетворение се отказва от мечтите на детството и младостта, за да осъществи задачата на живота, която си е поставил. По същия начин и християните ще гледат на духовните дарования, когато за тях настъпи славното време на царуването с Христос.