Третият вид прояви на силата на Божия Дух в Църквата представляват различните действия, които произтичат от тези дарове и служения (ἐνεργήματα). Това всъщност са същите сили, които присъстват и в дарованията, и в служенията, но вече претворени в конкретни, определени факти или действия. Например, Светият Дух дава възможност у някой християнин да се разкрие проповеднически дар. Църквата признава у този християнин такъв дар и му възлага служението на проповедник. Той започва да изпълнява това свое задължение и да произнася назидателни...
Третият вид прояви на силата на Божия Дух в Църквата представляват различните действия, които произтичат от тези дарове и служения (ἐνεργήματα). Това всъщност са същите сили, които присъстват и в дарованията, и в служенията, но вече претворени в конкретни, определени факти или действия.
Например, Светият Дух дава възможност у някой християнин да се разкрие проповеднически дар. Църквата признава у този християнин такъв дар и му възлага служението на проповедник. Той започва да изпълнява това свое задължение и да произнася назидателни проповеди, които именно и ще представляват неговото „действие“ (ἐνέργημα).
Друг християнин притежава дара на изцеленията, но този дар не може да се превърне в редовно служение и да придобие характера на нещо постоянно извършвано. Неговото предназначение е да се проявява при особени, извънредни случаи. „Действие“ на този дар ще бъде, например, възстановеното здраве на един или друг член на християнската община.
Всички тези „действия“ отново се обединяват чрез единството на своя източник: Бог, Който чрез Своя Дух подава дарове и установява служения за изпълнение на плана на Христос Спасителя, дава също така сила на някои християни да извършват посочените по-горе действия. Той извършва „всичко“, т.е. и дарове, и служения, и действия, „във всички“, т.е. и в онези, които извършват действията, и в онези, над които тези действия се извършват.
Няма съмнение, че в стихове 4–6 апостолът ясно посочва различието на Лицата в Светата Троица – Отца, Сина и Светия Дух. Въпреки това, както личи от израза в стих 6 „Бог е един и същ“, апостолът едва ли е имал предвид да ограничи дейността на всяко от Лицата на Светата Троица само до подаването на определен вид благодатни сили.
„Това, което извършва Духът, го извършва и Господ чрез Своето господство, и Бог чрез Своето божество. При такова действие на Духа присъстват и господството на Сина, и божеството на Отца“ (Фотий Велики).
Затова дарованията, служенията и действията могат да се разглеждат като проявления на една и съща Божия благодат.
Проф. А. П. Лопухин
Третият вид прояви на силата на Божия Дух в Църквата представляват различните действия, които произтичат от тези дарове и служения (ἐνεργήματα). Това всъщност са същите сили, които присъстват и в дарованията, и в служенията, но вече претворени в конкретни, определени факти или действия.
Например, Светият Дух дава възможност у някой християнин да се разкрие проповеднически дар. Църквата признава у този християнин такъв дар и му възлага служението на проповедник. Той започва да изпълнява това свое задължение и да произнася назидателни проповеди, които именно и ще представляват неговото „действие“ (ἐνέργημα).
Друг християнин притежава дара на изцеленията, но този дар не може да се превърне в редовно служение и да придобие характера на нещо постоянно извършвано. Неговото предназначение е да се проявява при особени, извънредни случаи. „Действие“ на този дар ще бъде, например, възстановеното здраве на един или друг член на християнската община.
Всички тези „действия“ отново се обединяват чрез единството на своя източник: Бог, Който чрез Своя Дух подава дарове и установява служения за изпълнение на плана на Христос Спасителя, дава също така сила на някои християни да извършват посочените по-горе действия. Той извършва „всичко“, т.е. и дарове, и служения, и действия, „във всички“, т.е. и в онези, които извършват действията, и в онези, над които тези действия се извършват.
Няма съмнение, че в стихове 4–6 апостолът ясно посочва различието на Лицата в Светата Троица – Отца, Сина и Светия Дух. Въпреки това, както личи от израза в стих 6 „Бог е един и същ“, апостолът едва ли е имал предвид да ограничи дейността на всяко от Лицата на Светата Троица само до подаването на определен вид благодатни сили.
„Това, което извършва Духът, го извършва и Господ чрез Своето господство, и Бог чрез Своето божество. При такова действие на Духа присъстват и господството на Сина, и божеството на Отца“ (Фотий Велики).
Затова дарованията, служенията и действията могат да се разглеждат като проявления на една и съща Божия благодат.