В третия стих апостолът е насочил вниманието на читателите само към две дарования – говоренето в Духа (глосолалията) и изповядването на Христос от учителите на вярата. Но освен тези дарове, казва той тук, съществуват и много други дарования, както и „служби“ и „действия“. За това какво представляват „дарованията“ беше казано по-горе (в предварителната бележка). Главните от тези дарования са изброени в стихове 8–10. „Духът“, Който ги обединява, е Светият Дух. „Службите“ или “служенията” (διακονίαι) представляват втори клас извънредни явления, които...
В третия стих апостолът е насочил вниманието на читателите само към две дарования – говоренето в Духа (глосолалията) и изповядването на Христос от учителите на вярата. Но освен тези дарове, казва той тук, съществуват и много други дарования, както и „служби“ и „действия“. За това какво представляват „дарованията“ беше казано по-горе (в предварителната бележка). Главните от тези дарования са изброени в стихове 8–10. „Духът“, Който ги обединява, е Светият Дух.
„Службите“ или “служенията” (διακονίαι) представляват втори клас извънредни явления, които се намират под особено действие на Божия промисъл за Църквата. Към тях спадат служенията, имащи значение за цялата християнска Църква: такива са служенията на апостолите и евангелистите (мисионерите), а също и служения с по-ограничен обхват, като например епископското и дяконското служение в отделни църкви.
По-висшите от тези служби вероятно също са имали за своя основа особено духовно облагодатяване на техните носители, което е било признавано и от самата Църква. А другите, по-нисшите служения, са се състояли в изпълнението на определени задължения, които са били възлагани на някои християни по упълномощие на Църквата. Както има дарове, които не са могли да послужат като основание човек да поеме едно или друго служение (например дарът на езиците или пророчеството), докато други по-лесно са могли да се превърнат в постоянна функция (като дара на учителството), така и сред служенията едни са имали по-външен характер (например надзорът над външното положение на Църквата), а други са изисквали особена вътрешна сила, която се е давала само чрез специалната благодат на Светия Дух (например апостолството).
Но всички служения са били обединени помежду си чрез единството на целта, която са имали пред себе си: всички те са били насочени към осъществяването на волята на „Господа“, т.е. на Иисус Христос.
Проф. А. П. Лопухин
В третия стих апостолът е насочил вниманието на читателите само към две дарования – говоренето в Духа (глосолалията) и изповядването на Христос от учителите на вярата. Но освен тези дарове, казва той тук, съществуват и много други дарования, както и „служби“ и „действия“. За това какво представляват „дарованията“ беше казано по-горе (в предварителната бележка). Главните от тези дарования са изброени в стихове 8–10. „Духът“, Който ги обединява, е Светият Дух.
„Службите“ или “служенията” (διακονίαι) представляват втори клас извънредни явления, които се намират под особено действие на Божия промисъл за Църквата. Към тях спадат служенията, имащи значение за цялата християнска Църква: такива са служенията на апостолите и евангелистите (мисионерите), а също и служения с по-ограничен обхват, като например епископското и дяконското служение в отделни църкви.
По-висшите от тези служби вероятно също са имали за своя основа особено духовно облагодатяване на техните носители, което е било признавано и от самата Църква. А другите, по-нисшите служения, са се състояли в изпълнението на определени задължения, които са били възлагани на някои християни по упълномощие на Църквата. Както има дарове, които не са могли да послужат като основание човек да поеме едно или друго служение (например дарът на езиците или пророчеството), докато други по-лесно са могли да се превърнат в постоянна функция (като дара на учителството), така и сред служенията едни са имали по-външен характер (например надзорът над външното положение на Църквата), а други са изисквали особена вътрешна сила, която се е давала само чрез специалната благодат на Светия Дух (например апостолството).
Но всички служения са били обединени помежду си чрез единството на целта, която са имали пред себе си: всички те са били насочени към осъществяването на волята на „Господа“, т.е. на Иисус Христос.