„А бидейки съдени от Господа се наказваме“ – апостолът отново насочва вниманието към вече сполетелите коринтяните страдания. Макар и тежки, те са лекарство, а не отхвърляне: средство, чрез което Господ предпазва човека от още по-страшното – вечния съд. Чрез временните наказания християнинът може да се вразуми, да се покае и да изправи живота си (срв. 1Кор. 5:5). В този пасаж (ст. 31–32) апостол Павел ясно различава три вида съд: съдът на човека над самия себе си (διακρίνειν – ст. 31);...
„А бидейки съдени от Господа се наказваме“ – апостолът отново насочва вниманието към вече сполетелите коринтяните страдания. Макар и тежки, те са лекарство, а не отхвърляне: средство, чрез което Господ предпазва човека от още по-страшното – вечния съд. Чрез временните наказания християнинът може да се вразуми, да се покае и да изправи живота си (срв. 1Кор. 5:5).
В този пасаж (ст. 31–32) апостол Павел ясно различава три вида съд:
съдът на човека над самия себе си (διακρίνειν – ст. 31);
Божият временен съд в този живот (κρίνεσθαι – ст. 32);
окончателният съд за вечна погибел (κατακρίνεσθαι – ст. 32), тоест Страшният съд.
„Светът“ тук означава човечеството, потънало в грях и отчуждено от Бога (по тълкуването на св. Икумений).
Проф. А. П. Лопухин
„А бидейки съдени от Господа се наказваме“ – апостолът отново насочва вниманието към вече сполетелите коринтяните страдания. Макар и тежки, те са лекарство, а не отхвърляне: средство, чрез което Господ предпазва човека от още по-страшното – вечния съд. Чрез временните наказания християнинът може да се вразуми, да се покае и да изправи живота си (срв. 1Кор. 5:5).
В този пасаж (ст. 31–32) апостол Павел ясно различава три вида съд:
„Светът“ тук означава човечеството, потънало в грях и отчуждено от Бога (по тълкуването на св. Икумений).