Не, но каквото принасят в жертва езичниците, принасят го на бесове, а не Богу; пък аз не искам да бъдете съобщници на бесовете.
Не, но каквото принасят в жертва езичниците, принасят го на бесове, а не Богу; пък аз не искам да бъдете съобщници на бесовете.
Пета книга Моисеева – Второзаконие – глава 32 – стих 17
принасяха жертви на бесове, а не на Бога, на богове, които не познаваха, на богове нови, дошли от съседите, и за които отците ви не помисляха.
Проф. А. П. Лопухин
„на бесовете“ (δαιμονίοις). Думата δαιμόνιον в Новия Завет има съвсем различно значение, отколкото у класическите писатели. Последните са я смятали за почти тъждествена с израза θεῖον, тоест нещо божествено, и Платон е учел, че демонът е посредник между Божеството и смъртните (нещо като добър ангел).
В превода на Седемдесетте (LXX) тази дума вече означава паднал ангел (срв. Втор. 32:17; Ис. 65:11), бяс, и именно в това значение тя се употребява и в Новия Завет. При това апостолът съвсем не казва, че зад всяко идолско божество стои отделен демон; той иска да каже само, че идолослужението като такова изобщо дължи своя произход на демоните.