Храната не ни приближава към Бога, защото, нито ако ядем, печелим, нито ако не ядем, губим.
Храната не ни приближава към Бога, защото, нито ако ядем, печелим, нито ако не ядем, губим.
Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 14 – стих 17
Защото царството Божие не е ястие и питие, а правда и мир и радост в Светаго Духа.
Проф. А. П. Лопухин
В тази част на посланието (от 8 до 13 стих) апостолът дава съвети на “силните във вярата” християни, които не бива да проявяват твърде открито своята свобода. Например, те не бива да ядат идоложертвено месо в капището, макар да знаят, че това е нищо, защото могат да подтикнат немощния във вярата също да яде такова месо, което тежко ще натовари после съвестта му. За да не съгреши против брата, немощния християнин, и чрез това против Самия Христос, апостолът е готов изобщо да се откаже от яденето на месо.
В 8 стих апостолът казва на християните с укрепнала вяра, че ако смятат, че свободата да ядат идоложертвено месо ги доближава до Бога, то те се заблуждават. Ние не ставаме по-добри от това, че ядем определена храна, и не губим нищо, ако не я ядем. В същото време обаче тук съществува опасността чрез това ядене да съблазним немощния брат.