Твърде срамотно е за вас вече това, че имате съдби помежду си; защо по-добре не си останете обидени? Защо по-добре не претърпите щета?
Твърде срамотно е за вас вече това, че имате съдби помежду си; защо по-добре не си останете обидени? Защо по-добре не претърпите щета?
Още в стих 6 апостолът дава да се разбере, че християните постъпват зле, когато се съдят помежду си, защото те са братя („брат се съди с брат“). Сега той разгръща тази мисъл по-подробно и посочва, че на християнина подобава по-скоро да понесе обида или лишение, отколкото да отнеме нещо от своя брат, дори и чрез съд.
С това апостолът не казва, че християнинът изобщо не трябва да се защитава от несправедливост, но съветва да не се стига до съдебно дело. Към това го подтиква братската любов, която е готова на всякакви отстъпки (срв. Мат. 5:39–42).
От Матея свето Евангелие – глава 5 – стих 40
И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха.
От Лука свето Евангелие – глава 6 – стих 29
На тогова, който те удари по страната, обърни и другата; а на оногова, който ти отнеме горната дреха, не пречи да ти вземе и ризата.
Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 12 – стих 19
Не отмъщавайте за себе си, възлюбени, а дайте място на Божия гняв. Защото писано е: "отмъщението е Мое. Аз ще отплатя, казва Господ".
Първо послание на св. ап. Павла до Солуняни – глава 5 – стих 15
Гледайте, никой никому да не отвръща зло за зло; а винаги желайте доброто и един другиму, и на всички.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
Преди апостолът забраняваше да се водят дела пред невярващите, а сега забранява дори самото съдебно съперничество, като казва: „и това вече е голямо унижение за вас“, тоест нещо укорително и срамно, „че имате спорове“, тоест съдебни дела, помежду си (това означават думите „между себе си“). Той подчертава това с особена сила, защото ние, християните, сме длъжни да се почитаме взаимно като братя.