Защото Трима са, Които свидетелствуват на небето: Отец, Слово и Светий Дух; и Тия Тримата са Едно.
Защото Трима са, Които свидетелствуват на небето: Отец, Слово и Светий Дух; и Тия Тримата са Едно.
От Матея свето Евангелие – глава 28 – стих 19
И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа,
Проф. А. П. Лопухин
Като се връща към началото на своето послание (1Йоан 1:1–3), апостолът подробно изяснява и аргументира своето свидетелство за Христос — за Този, вярата в Когото е победила света. Свидетелствата, че Иисус е Христос, Син Божи, са най-напред „водата“ на кръщението, „кръвта“ на Голготската смърт и „духът“, тоест благодатните дарове на Светия Дух; тези свидетелства потвърждава Духът Божи, Който е истина (ст. 6). Свидетелството на Божия Дух напълно съвпада със свидетелството на Бога Отца за Неговия Син (вж. Мат. 3:17, Мат. 17:5 и др.) и на Господ Иисус Христос за Самия Себе Си (Йоан 1:18, Йоан 3:11, Йоан 8:14, Йоан 10:36; Мат. 26:64 и др.), защото и трите Лица на Пресветата Троица са едно по същество.
Особено важният в догматическо и вероучително отношение 7-и стих (1 Йоан 5:7) не се среща в нито един от древните гръцки кодекси на Новия Завет: нито в такива авторитетни ръкописи като Синайския, Александрийския, Ватиканския; нито в най-старите курсивни гръцки манускрипти, нито пък в лекционариите. В писанията на древните гръцки отци, макар те да са водили полемика с арианите — които поради характера на своето учение постоянно засягат въпроса за троичността на Лицата в Бога и тяхното единосъщие — този стих не се цитира. И блаж. Теофилакт в своето тълкувание на посланието на апостол Йоан не споменава 7-ми стих.
Този стих не присъства и в най-старите преводи на Новия Завет — в Пешито, арабските и други версии. Единствено в някои, и то не древни, ръкописи на латинския превод Вулгата, спорният стих се среща. Под влияние на Вулгатата, стихът се появява и в два гръцки кодекса от XVI век. В Комплутенската Полиглота (1514–1520) спорният текст е включен. В новите критични издания на новозаветния текст — на Грисбах, Шолц, Тишендорф, Уесткот и Хорт, Трегелес и др. — думите от 7-и стих са премахнати. От друга страна, текстовете, приети от Източната и Западната Църква, както оригиналните, така и преводните, съдържат думите на този стих като автентични апостолски слова. Това именно е и църковното становище, към което следва да се придържаме, дори ако текстово-критичните научни свидетелства не доказват с пълна несъмненост тяхната автентичност (вж. у проф. Н. И. Сагарда, с. 206–260).
Във всеки случай, включването на думите от 7-и стих нито затруднява четенето и свързаността на текста, нито нарушава съгласието му с предходните и следващите стихове, а напротив — напълно хармонира с богословския дух и особеностите на учението на апостол Йоан.