Ако отличителният белег на съвършената любов е дързновението, то противоположното му чувство – страхът, не може да има място в нея. „В любовта няма страх, но съвършената любов прогонва страха“, казва апостолът. Става дума за страха на роба, породен от очакване на наказание – той носи в себе си мъчение. А „който се бои, не е съвършен в любовта“. Някои биха възразили, основавайки се на думите на псалмопевеца: „Бойте се от Господа, всички Негови светии“ (Пс. 33:10), и ще попитат:...
Ако отличителният белег на съвършената любов е дързновението, то противоположното му чувство – страхът, не може да има място в нея. „В любовта няма страх, но съвършената любов прогонва страха“, казва апостолът. Става дума за страха на роба, породен от очакване на наказание – той носи в себе си мъчение. А „който се бои, не е съвършен в любовта“.
Някои биха възразили, основавайки се на думите на псалмопевеца: „Бойте се от Господа, всички Негови светии“ (Пс. 33:10), и ще попитат: как така Йоан казва, че съвършената любов прогонва страха? Да не би Божиите светии да са несъвършени в любовта, щом им се повелява да се боят?
На това отговаряме така: страхът е двояк. Първият е начален страх, съпроводен от мъка и тревога. Такъв страх изпитва човек, който е съгрешил и пристъпва към Бога не по любов, а от страх от наказание. Това е страхът на роба, началният страх.
Вторият е съвършеният страх — чист, свят и „пребъдващ во веки“ (Пс. 18:10). Той не произлиза от боязън, а от пълно преклонение с любов. Онзи, който го притежава, е напълно завладян от любовта и се старае с цялото си същество да не пропусне нищо от онова, което човек, силно любещ, би направил за онзи, когото обича (блаж. Теофилакт).
Проф. А. П. Лопухин
Ако отличителният белег на съвършената любов е дързновението, то противоположното му чувство – страхът, не може да има място в нея. „В любовта няма страх, но съвършената любов прогонва страха“, казва апостолът. Става дума за страха на роба, породен от очакване на наказание – той носи в себе си мъчение. А „който се бои, не е съвършен в любовта“.
Някои биха възразили, основавайки се на думите на псалмопевеца: „Бойте се от Господа, всички Негови светии“ (Пс. 33:10), и ще попитат: как така Йоан казва, че съвършената любов прогонва страха? Да не би Божиите светии да са несъвършени в любовта, щом им се повелява да се боят?
На това отговаряме така: страхът е двояк. Първият е начален страх, съпроводен от мъка и тревога. Такъв страх изпитва човек, който е съгрешил и пристъпва към Бога не по любов, а от страх от наказание. Това е страхът на роба, началният страх.
Вторият е съвършеният страх — чист, свят и „пребъдващ во веки“ (Пс. 18:10). Той не произлиза от боязън, а от пълно преклонение с любов. Онзи, който го притежава, е напълно завладян от любовта и се старае с цялото си същество да не пропусне нищо от онова, което човек, силно любещ, би направил за онзи, когото обича (блаж. Теофилакт).