Апостолът обаче не се ограничава само с външните прояви. Той посочва и вътрешното свидетелство на нравственото съзнание, което нарича „сърце“. Казва: „пред Него ще успокояваме сърцата си“. Това означава, че ако делата ни отговарят на думите ни, можем да стоим с чиста съвест пред Бога. Да живеем така, че всичко, което казваме и правим, да е изговорено и извършено пред Него. Но ако според собствената ни съвест животът ни не е чист, тогава трябва още повече да се страхуваме от...
Апостолът обаче не се ограничава само с външните прояви. Той посочва и вътрешното свидетелство на нравственото съзнание, което нарича „сърце“. Казва: „пред Него ще успокояваме сърцата си“. Това означава, че ако делата ни отговарят на думите ни, можем да стоим с чиста съвест пред Бога. Да живеем така, че всичко, което казваме и правим, да е изговорено и извършено пред Него.
Но ако според собствената ни съвест животът ни не е чист, тогава трябва още повече да се страхуваме от Божия съд. „Ако сърцето ни ни осъжда, колко повече Бог, Който е по-голям от нашето сърце и знае всичко“ (ст. 20).
Блажени Теофилакт обяснява така: „Ако дори нашата ограничена съвест не ни оставя на мира, когато грешим, как бихме могли да се скрием от Бога, Който е безкраен и всеприсъстващ?“
Проф. А. П. Лопухин
Апостолът обаче не се ограничава само с външните прояви. Той посочва и вътрешното свидетелство на нравственото съзнание, което нарича „сърце“. Казва: „пред Него ще успокояваме сърцата си“. Това означава, че ако делата ни отговарят на думите ни, можем да стоим с чиста съвест пред Бога. Да живеем така, че всичко, което казваме и правим, да е изговорено и извършено пред Него.
Но ако според собствената ни съвест животът ни не е чист, тогава трябва още повече да се страхуваме от Божия съд. „Ако сърцето ни ни осъжда, колко повече Бог, Който е по-голям от нашето сърце и знае всичко“ (ст. 20).
Блажени Теофилакт обяснява така: „Ако дори нашата ограничена съвест не ни оставя на мира, когато грешим, как бихме могли да се скрием от Бога, Който е безкраен и всеприсъстващ?“