(и животът се яви, и ние видяхме, и свидетелствуваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви нам),
(и животът се яви, и ние видяхме, и свидетелствуваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви нам),
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
Показвайки пълната достоверност на апостолската благовестителска проповед за Бог-Слово, апостолът подчертава пълнотата на опита, която изключва всяко съмнение относно познанието на апостолите за Богочовека. Това познание се основава на всестранен духовно-сетивен опит на апостолите: всички външни сетива и всички вътрешни духовни сили на апостолите са участвали в опитното възприемане на Бога-Слово, Който се е явил във плът.
„Усетиха Го както с ума, така и с телесното чувство, както например Тома след Възкресението. Защото Той беше Един и неразделен, Един и Същ – видим и невидим, обхващаем и необхватен, неосезаем и осезаем, говорещ като човек и вършещ чудеса като Бог“ (Теофилакт).
Божественото Слово, според апостола, тук в 1-ви стих е наречено Слово на Живота, а във 2-ри стих – просто Животът (ἡ ζωή), Който беше у Отца и се яви на хората, вечният живот (τὴν ζωὴν τὴν αἰώνιον), който апостолите възвестяват, включително и св. Йоан, който пише настоящото послание.