Което е било отначало, което сме чули, което сме видели с очите си, което сме наблюдавали и което ръцете ни са попипали, за Словото на живота
Което е било отначало, което сме чули, което сме видели с очите си, което сме наблюдавали и което ръцете ни са попипали, за Словото на живота
От Лука свето Евангелие – глава 24 – стих 39
Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам.
Проф. А. П. Лопухин
Изразявайки мисълта си в доста сложен период, апостолът започва посланието със свидетелство: възвестяваме (ἀπαγγέλλομεν) или пишем ви за Словото на Живота (περί τοῦ λόγου τῆς Ζωῆς), което беше отначало (ὃ ἦν ἀπ᾿ἀρχῆς), което чухме, което видяхме с очите си и което ръцете ни са пипали.
Още в древността е отбелязано тясното сходство между началото на това послание и началото на Евангелието, и според древните учители на Църквата това сходство подчертава тъждеството на темата в тези писания – учението за Бог-Слово или Божествения Логос.
„Слово на Живота“ тук, въпреки мнението на някои коментатори, не означава само божественото учение, което Спасителят Христос е възвестил на хората (срв. Фил. 2:16), а е наименование на Бога-Слово. Това личи както от граматическата конструкция (περί – при ап. Йоан обикновено се използва с родителен падеж за лица, вж. Йоан 1:15, 22, 47; 2:25 и др.), така и от контекста на речта на апостола: само за личното Божествено Слово, Богочовека, апостолът може да каже за себе си и другите апостоли: „чухме“, „видяхме с очите си“, „разгледахме“, „докоснахме с ръцете си“. И в стих 2 апостолът свидетелства, че този живот, вечният живот на Богочовека, бе у Отца и ни се яви, което изцяло напомня думите на св. ап. Йоан за Божието Слово – Христос в Евангелието: „в Него имаше живот, и животът бе светлината на човеците“ (Йоан 1:4).
Употребата от апостола в посланието на същите думи и изрази, както в Евангелието – λόγος, ζωή, ἦν, πρός, още повече подчертава близостта или тъждеството на понятията и връзката им с една и съща главна тема – Бог-Слово.
Без да повтаряме вече казаното в бележките към Евангелието от Йоан (Йоан 1), само ще отбележим, че наименованието на Сина Божи като Логос, както в Евангелието, така и в посланието, не е плод на самостоятелно размишление от страна на апостола, а му е било разкрито в особено свръхестествено откровение (вж. Откр. 19:13).
Вечното битие на Бог-Слово е изразено в разглеждания откъс с думите „ὃ ἦν ἀπ᾿ ἀρχῆς“ – „което беше отначало“, както и в Евангелието: „ἐν ἀρχῇ ἦν“ – „в начало бе“. И „отначало“, и „в начало“ означават преди началото на времето, тоест безначално и безкрайно, следователно вечно.
Също така, думата „беше“ (ἦν) не обозначава временно съществуване, а самостоятелно битие на нещо, което е начало и основа на всичко, което е получило битие, такова, без което последното не би могло да възникне” (блаж. Теофилакт).