Първа книга Царства – глава 1 – стих 13

и понеже Ана говореше в сърцето си, а устата й се само мърдаха, и гласът й се не чуваше, то Илий я сметна за пияна.

Св. Йоан Златоуст (ок. 349 – 407)

Аз искам сълзи, проливани не за показ, а от съкрушение, проливани тайно, в уединена стая, без свидетели, в тишина и в мълчание, сълзи от дълбочината на сърцето, от вътрешна скръб и печал, проливани единствено за Бога, каквито били сълзите на Ана. „Устата ѝ се само мърдаха, казва се, и гласът ѝ се не чуваше”. Но едните само сълзи викали по-силно от тръба; за такива сълзи Бог отворил нейната утроба и направил твърдия камък мека почва.

Беседи върху Евангелието от Матей

Няма посочени паралелни места.